Жените сме готови да направим всичко в името на красотата и модата. Всичко ли? В днешно време имаме огромен избор от различна синтетична козметика, както и от високоспециализирани козметични процедури и дори хирургически интервенции. Ако днес в борбата с пъпките, стриите и целулита помагат копютърни програми за обработване на снимки и видео, така че да можем да видим перфектно сияйна кожа, то в миналото не е било така.
Дори и в древността жените са се подлагали на различни разкрасяващи процедури като понякога са рискували не само здравето, но и живота си. Други пък са меко казано отвратителни. Оставяме на вас да прецените сами.
Ето някои от тях:
Добре запазените мумии, а също и рисунки от Древен Египет ни показват, че там не само жените, но и мъжете са се гримирали. Използвали са очна линия. Един от компонентите й бил смелен оловен сулфид (Галенит), който е силно токсичен и предизвиква както безпричинна раздразнителност, така и психични проблеми. Използвали щедро токсичното олово като го нанасяли на клепачите, миглите и веждите.
За руж древните египтянки използвали смес от глина и счукани специален вид бръмбари.
Това не е изненадващо, защото и до ден днешен Е120 се получава от насекомите Dactylopius coccus. Полученото вещество се използва за оцветяване на конфитюри, сладка, напитки. Намира се също и в някои месни продукти като луканки и колбаси за придаване на апетитен червен цвят. А също и в съвременните козметични продукти като различни червила, ружове, сенки и боите за рисуване. Полученият по този начин кармин може да доведе до контактни алергични реакции.
Докато древните египтяни използвали етерични масла и билки, изисканите дами от Римската империя отишли много по-далеч като директно нанасяли токсичното олово върху цялото си лице, за да го избелят. Бялата кожа била видим признак на просперитет и богатство. Богатите жени имали дори специални робини, които да се грижат за разкрасителните им процедури. Често лицата им били намазвани щедро с удивителни за съвременните представи смеси от животинска урина и тор, пресни яйца, сяра, оцет и други неясни съставки. Белият грим причинявал кожни раздразнения, които трябвало да бъдат прикрити с още по-плътен слой мазила.
След като успели да избелят тена си древните римлянки често се грижели за това бузите им да изглеждат румени. За да постигнат нежен розов оттенък те използвали цинобър, който се произвежда от силно токсичния живак. В днешно време живачния сулфид се използва и при производството на експлозиви. Неговите изпарения „разкрасявали“ дамите в епохата на Римската империя и допълнително влошавали здравето им.
В Китай по време на династията Сун (960- 1279 г. ) стъпалата на 2-годишни момиченца от заможни семейства били чупени нарочно и след това бинтовани в специални стегнати бинтове. Целта била да се спре растежа им. Смятало се за много еротично стъпалата на зряла жена да не достигат дължина повече от 10 см.! Съответно жените с подобни деформирани стъпала трудно пазели баланс и т.нар. „походка на лотоса“ била считана за много еротична за мъжете.
Сок от силно токсичното растение Беладона - Atropa belladonna (в превод от италиански красива жена) се е използвал за разширяване на зениците като били нужни само 1-2 капки в очите. Според представите на Ренесансова Европа това било много привлекателно. Италианските дами дори натривали скулите си с отровните плодове, за да си осигурят приток на кръв и естествена руменина. Страничните ефекти са свързани със замъглено зрение и сърцебиене. Оставяме настрана факта, че това растение е едно от най-отровните на земята и само 3 малки плодчета са достатъчни да убият възрастен или 1 сдъвкано листо. Твърди се, че точно беладона е използвана за отварата, причинила смъртта на най-известната любовна двойка – Ромео и Жулиета. В днешно време минимални количества се използват за приготвяне на лекарства.
През XVIII век грациозните французойки също използвали олово, за да избелят лицата си. Като жертви на модата те се страдали от белодробни заболявания, акне, запушване на порите и дори парализа на лицеви мускули.
По времето на кралица Елизабет англичанките държали да бъдат фини и слаби. Постигали тънката си талия благодарение на нарочното поглъщане на тении. Червеите в тялото намалявали усвояването на храната. Последиците били катастрофални.
Отново бледия и светъл тен се смятал за аристократичен. Изисканите дами, които не искали да мажат лицата си с отровното олово имали друга алтернатива. Те пиели силно отровния арсен в смес с оцет и тебешир. Това придавало един специфичен оттенък на кожата им. Освен това директно втривали арсен по лицата и ръцете си, за да избелят тена им. Но също скъсявал живота им. По-късно, след множество смъртни случаи била открита токсичността на арсена и той бил използван в инсектициди.
Жените от племето падонг са известни още и като жени жирафи заради дългия си врат. Те обитават високо плато в Източен Мианмар (наричан по-рано Бирма) и до ден днешен някои представителки на това племе продължават да носят ежедневно специални обръчи, които подкрепят дългия им врат. Първият метален обръч се нанизва на момичето, когато то е на 5 години. Постепенно броят им расте и достига до 25 пръстена в зряла възраст. Теглото им е 10тина килограма, а общата височина 30-35 см. Всичко това води до опасен дисбаланс и трудности при извършването на ежедневни дейности. Колкото е по-дълга шията на една жена от това племе, толкова по-голям шанс има да се омъжи за богат мъж. В днешно време някои от тези жени изкарват прехраната си като живеят в селища, които се посещават от туристи и представляват вид атракция за чужденците.
Въпреки че в днешно време не използваме такива притеснителни процедури, за да се разкрасим се оказва, че в някои козметични продукти отново се използват токсични, канцерогенни и алергизиращи съставки. Примери са канцерогенния въглищен катран в очните линии, формалдехидът в спиралите за мигли и лаковете за коса, трихлозанът в антибактериалните продукти. Както вече споменахме и до ден днешен червения нюанс на кармина се получава от огромни количества смелени бръмбари. Няма да засягаме темата къде отиват плацентите и стволовите клетки. Без съмнение и в днешно време има не по-малко интригуващи тайни в света на модата и красотата от хирургическо отстраняване на ребра за по-тънка талия до използване на части от човешкото тяло за производство на скъпо струваща козметика.