След цяла вечност, започнах да възвръщам усещанията си.
Опитах се да раздвижа пръстите на краката си и успях. Лежах по гръб, в средата на малка зелена поляна насред величествена гора.
Няколко пъти стиснах очи и отново ги отворих.
Светът престана да се люлее.
Къде се намирах, дявол да го вземе?
После мъглата полека взе да се вдига и част от онова, което се нарича памет, започна да се връща. Припомних си ярката бяла светлина, която ме прегърна, миг преди да загубя съзнание. Какво я бе предизвикало обаче, все още ми се изплъзваше.
Останах да лежа и да мисля.
Тогава чух тиха въздишка.
Погледнах настрани и видях нещо странно, но величествено и грациозно.
"Здравей, Пътешественико! Казвам се Ефреа." - каза феята. Стоеше на метър от земята, пърхайки с крила, без дори да издава звук - "Трябва да ни извиниш за начина, по който те повикахме, но ситуацията не търпи отлагане. Ти трябва да решиш! Още сега!" дневник на Пътешественика, страница първа

Автор: Jeremiah Morelli

Светът на магията и безкрайните пролетни залези, необятни равнини и мистериозните гори. Това е светът на феите.

"Чудният свят" е и мястото, където се случва всичко. Той има хиляди имена и в същото време няма име. По-скоро отдавна е забравено. Може би феите го знаят, но не желаят да го кажат.

Основната задача на пътешественика е да прави вълшебния, а от там и своя човешки свят по-красив. В Чудния свят той отбелязва всяко нещо което му хареса, което засилва енергията му. Така, красивите неща отдават повече вълшебна енергия и светът става все по-красив. Често, пътешественикът ще получава възможност да взема неща от Чудния свят и да ги ползва в Човешкия. По този начин, вълшебството и красотата се пренасят в света на хората, той става по-красив и положителната му енергия се засилва.